Моите кукли юли 6, 2010

Ето че най-накрая ми дойде музата да кача нещо тук, нещо правено от мен:) Това са моите кукли – джуджето Сръчко, което беше готово още преди Коледа и ми помогна за приготовлението на подаръците, Снежният човек, който му правеше компания, Лулу е най-специална – тя е на Лили, много си я обича, Мари  е Тилда кукла- много ме очароваха тези нежни и фини създания и я направих за мен, и последната е от вчера – лаваднулова Тилда фея, която кръстих Лейла и подарих на много мила приятелка за рожденният и ден.

Категориите януари 26, 2010

Най-накрая ги измислих – ще са две: първата ще е драски – за всякакви размисли, а втората ще е шарки – за творческите отклонения с материален статус:)

Идеята за тях  дойде от заглавието на  книга на мой преподавател от университета, а именно  ” Философски драски и шарки” от проф. Ангел Стефанов.

на Натежалата душа и поникнаха крила януари 26, 2010

…така се чувствам наистина – разговарях със  себе си, четох поезия.  А  как се чувствах окована, чувствах се тежка и залепнала за всички вещи около мен, сякаш нищо друго не съществува,  пълна бездуховност.  Имах нужда да поговоря с някого,  изрецитирах “Две хубави очи” на половинката ми за приспиване и поговорих със себе си. Почувствах се добре… Рецитирах си наум любими стихчета и заспах… не си спомням какво сънувах, но беше хубаво.Събудих се, пробудих се в поетично настроение и започнах денят с

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече – обичай ме!
Не се щади – обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си – със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги – и никога
ти няма да си глупава – обичай ме!
И да си зла – обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава… Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава – повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене – а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения – прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога – откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти… Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно… Колко си
ти пясъчна… И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

Христо Фотев

Много, много разтърсващо действа…

откъс от архива януари 7, 2010

“Струва ти се, че животът е безсмислен – кратък низ от щастливи мигове, които ти дават сили да го продължиш. Огорченията, понякога те карат въобще да не искаш да си жив. И едва, когато се влюбиш истински, когато сърцето ти е изпълнено с красиви чувства, едва тогава разбираш, че си струва. Крилата ти порастват отново и се възнасяш нагоре – там, където ти е мястото. Нищо, освен теб няма значение. Крещиш от щастие, искаш да споделиш радостта си, да подариш на всички мъничко любов. Защото вече знаеш, че я има, тя се разлива в цялата ти същност, приемаш промяната и цялата безмисленост си заминава някъде…все едно никога не е била. Ти си най-съвършеното битие, най-осмисленото същество – цялостно и завършено, опитваш се да разбереш самото само…и донякъде успяваш… Средоточието на твоята душа се докосва до това на Едността. Разбираш себе си…Разбираш света…”

Нещо като представяне януари 7, 2010

Преди години си имах тетрадка, в която си записвах  размисли за света в мен и около мен:) Скоро я намерих и прочетох някои неща – сякаш това беше друг човек. Понякога забравям да мисля за себе си…особено, след като родих дъщеря си – най-великото нещо в живота ми. Сега тя е моето вдъхновение… Нещо в мен се възроди и се преоткрих  в много различна светлина. Поставих едно ново творческо начало и се радвам, че музата не ме напуска.

В този блог ще разказвам и показвам творенията си и ще записвам важни и неважни размисли…

Не споделих никакви административни данни  като име, пол, години, възраст, защото са без значение… Колкото за обръщение, казвам се Анелия…

Моето вдъхновение – казва се Натали, наричаме я Лили…цветето на мама…